Ein Paradox des Ikonoklasmus - Bibliografische Daten und Buchbeschreibung

Ein Paradox des Ikonoklasmus: Inhalt, Einordnung und bibliografische Details

Ein Paradox des Ikonoklasmus ist ein Werk von Ludmil Duridanov, das innerhalb der Kategorie Sachbuch eingeordnet wird und bereits durch seine klare thematische Ausrichtung überzeugt. Das ursprüngliche Bedeutungsfeld von γραφειν fungiert als präzisierende Ergänzung zu Ein Paradox des Ikonoklasmus und macht die Zielsetzung des Buches schneller erfassbar. Inhaltlich lässt sich Ein Paradox des Ikonoklasmus folgendermaßen zusammenfassen: The study examines in detail the ‘primary semantic field’ of the visualizing ritual language of the East - starting with painted and carved antique figures and statues, passing through the ‘sacred marriage’ between image and letter in the Egyptian hieroglyphs and reaching the formation of the ‘visual language’ of icon and fresco painting in the early Christian era in Byzantium as a historical cradle of that language. Presenting the historical metamorphoses of the visualizing ritual act as open associative semantic lines of key words (in the sense of Ferdinand de Saussure), the author reconstructs their interdependence in different epochs, in which the visual revolution expands and develops an agile iconic multiplicity of imaginary thinking in the East. The author follows a 9th AD idea of the Byzantine patriarch Nicephorus about the ‘primary act’ of visualization by which ‘writing with the alphabet’ and ‘designing images’ set together a meaningful entity. He shows consistently how the original metaphoric visuals have been framed as ‘allegorically subordinate’ within the ritual worship of icons. For the purpose Ludmil highlights in detail the semantic turns of the ‘secondary allegoric deviations’. The multidisciplinary approach allows him to “borrow” methodological tools from various disciplines (linguistics, classical philology, history, archeology, art studies and theology). By getting an insider’s look on the theological disputes during the early Christian era, he unveils a theater of political fears running in the background of strict logic of theological arguments. The driving mechanism of the fear – disclosed by the author – is how nostalgic longing to visualize rituals opens a door to risks of desacralizing the significance of a vision. Therefore a wide range of prominent apologists of Christian doctrine and philosophers of all ages principally resist to the visualization of a ‘promised land’. Изследването си поставя за цел да разгледа детайлно „изначалното семантично поле“ на визуализиращия ритуален език на Изтока – започвайки от изрисувани и издялани антични фигури и статуи, преминавайки през „сакралната венчавка“ на образ и писмо в египетските йероглифи, и до-стигайки до формирането на „ритуалния език“ на икони и стенописи в ранната християнска епоха във Византия като историческо огнище на този визуален език. Представяйки историческите метаморфози на този визуализиращ ритуал като отворени асоциативни семантични редове от ключови думи (в смисъла на Фердинанд дьо Сосюр), авторът реконструира тяхната взаимообвързаност, в различни епохи, в които визуалната революция експандира и развива умело иконичната многоликост на образното мислене на Изток. Авторът развива загатнатата през 9. век идея на византийския патриарх Никефор за „първичния акт“ на визуализация посредством писане и изписване (изрисуване) като една смислова цялост. Той показва последователно как изначалната метафорична визуалност е алегорично подчинена на ритуалното почитане на иконите и следва детайлно семантичните нюанси на тази „отместена алегоричност“. Мултидисциплинарният подход му позволява да „заема“ методологични инструменти от различни дисциплини (езикознание, класическа филология, история, археология, изкуствознание и теология). Хвърляйки поглед в кухнята на теологичните диспути през ранната християнска епоха, той показва как един театър от политически страхове се разиграва зад строгата логика на теологичните аргументи; да не би носталгичният копнеж по визуализираното ритуално знание да профанира сакрално значимото и възвишеното като визия. А това е нещо, което кара видни апологети на християнската доктрина и философи от всички епохи принципно да се „отдръпват“ от визуализиране на култови актове. Digital edition http://eprints.nbu.bg/3930 Als Veröffentlichungsdatum ist 2001 hinterlegt; verlegt wurde der Titel von Zenitza-Verlag in Plovdiv.

Warum Ein Paradox des Ikonoklasmus relevant sein kann

Die Angaben zu Zenitza-Verlag und Plovdiv stärken die bibliografische Präzision des Eintrags. Die Ausgabe ist in Deutsch verfügbar und damit gezielt für Leserinnen und Leser mit entsprechender Sprachpräferenz interessant. Innerhalb von Sachbuch bietet Ein Paradox des Ikonoklasmus eine klar erkennbare thematische Zuordnung. Das hinterlegte Publikationsdatum 2001 unterstützt dabei, Ein Paradox des Ikonoklasmus zeitlich korrekt zu klassifizieren. Für alle, die Bücher von Ludmil Duridanov recherchieren oder vergleichen, ist Ein Paradox des Ikonoklasmus eine relevante Ausgabe.

Inhalt und thematische Schwerpunkte

Im thematischen Kontext von Sachbuch setzt Ein Paradox des Ikonoklasmus laut Beschreibung auf folgende Schwerpunkte: The study examines in detail the ‘primary semantic field’ of the visualizing ritual language of the East - starting with painted and carved antique figures and statues, passing through the ‘sacred marriage’ between image and letter in the Egyptian hieroglyphs and reaching the formation of the ‘visual language’ of icon and fresco painting in the early Christian era in Byzantium as a historical cradle of that language. Presenting the historical metamorphoses of the visualizing ritual act as open associative semantic lines of key words (in the sense of Ferdinand de Saussure), the author reconstructs their interdependence in different epochs, in which the visual revolution expands and develops an agile iconic multiplicity of imaginary thinking in the East. The author follows a 9th AD idea of the Byzantine patriarch Nicephorus about the ‘primary act’ of visualization by which ‘writing with the alphabet’ and ‘designing images’ set together a meaningful entity. He shows consistently how the original metaphoric visuals have been framed as ‘allegorically subordinate’ within the ritual worship of icons. For the purpose Ludmil highlights in detail the semantic turns of the ‘secondary allegoric deviations’. The multidisciplinary approach allows him to “borrow” methodological tools from various disciplines (linguistics, classical philology, history, archeology, art studies and theology). By getting an insider’s look on the theological disputes during the early Christian era, he unveils a theater of political fears running in the background of strict logic of theological arguments. The driving mechanism of the fear – disclosed by the author – is how nostalgic longing to visualize rituals opens a door to risks of desacralizing the significance of a vision. Therefore a wide range of prominent apologists of Christian doctrine and philosophers of all ages principally resist to the visualization of a ‘promised land’. Изследването си поставя за цел да разгледа детайлно „изначалното семантично поле“ на визуализиращия ритуален език на Изтока – започвайки от изрисувани и издялани антични фигури и статуи, преминавайки през „сакралната венчавка“ на образ и писмо в египетските йероглифи, и до-стигайки до формирането на „ритуалния език“ на икони и стенописи в ранната християнска епоха във Византия като историческо огнище на този визуален език. Представяйки историческите метаморфози на този визуализиращ ритуал като отворени асоциативни семантични редове от ключови думи (в смисъла на Фердинанд дьо Сосюр), авторът реконструира тяхната взаимообвързаност, в различни епохи, в които визуалната революция експандира и развива умело иконичната многоликост на образното мислене на Изток. Авторът развива загатнатата през 9. век идея на византийския патриарх Никефор за „първичния акт“ на визуализация посредством писане и изписване (изрисуване) като една смислова цялост. Той показва последователно как изначалната метафорична визуалност е алегорично подчинена на ритуалното почитане на иконите и следва детайлно семантичните нюанси на тази „отместена алегоричност“. Мултидисциплинарният подход му позволява да „заема“ методологични инструменти от различни дисциплини (езикознание, класическа филология, история, археология, изкуствознание и теология). Хвърляйки поглед в кухнята на теологичните диспути през ранната християнска епоха, той показва как един театър от политически страхове се разиграва зад строгата логика на теологичните аргументи; да не би носталгичният копнеж по визуализираното ритуално знание да профанира сакрално значимото и възвишеното като визия. А това е нещо, което кара видни апологети на християнската доктрина и философи от всички епохи принципно да се „отдръпват“ от визуализиране на култови актове. Digital edition http://eprints.nbu.bg/3930

ISBN, Revision und weitere Referenzdaten

Die verlegerische und zeitliche Einordnung wird durch Zenitza-Verlag, Plovdiv und 2001 präzise ergänzt. Auch externe Referenzen sind vorhanden: Die Work-ID lautet OL13009156W, die zugehörigen Editions-IDs sind OL20163005M.

Bibliografische Eckdaten dieser Ausgabe

1. Open-Library-Editions-IDs: OL20163005M
2. Format: pocket
3. Externe Work-Referenz: OL13009156W
4. Ort der Veröffentlichung: Plovdiv
5. Autor beziehungsweise Autoren: Ludmil Duridanov
6. Verlag: Zenitza-Verlag
7. Buchtitel: Ein Paradox des Ikonoklasmus
8. ISBN-10: 9549674258
9. Thematische Hauptkategorie: Sachbuch
10. Inhaltliche Kurzcharakteristik: The study examines in detail the ‘primary semantic field’ of the visualizing ritual language of the East - starting with painted and carved antique figures and statues, passing through the ‘sacred marriage’ between image and letter in the Egyptian hieroglyphs and reaching the formation of the ‘visual language’ of icon and fresco painting in the early Christian era in Byzantium as a historical cradle of that language. Presenting the historical metamorphoses of the visualizing ritual act as open associative semantic lines of key words (in the sense of Ferdinand de Saussure), the author reconstructs their interdependence in different epochs, in which the visual revolution expands and develops an agile iconic multiplicity of imaginary thinking in the East. The author follows a 9th AD idea of the Byzantine patriarch Nicephorus about the ‘primary act’ of visualization by which ‘writing with the alphabet’ and ‘designing images’ set together a meaningful entity. He shows consistently how the original metaphoric visuals have been framed as ‘allegorically subordinate’ within the ritual worship of icons. For the purpose Ludmil highlights in detail the semantic turns of the ‘secondary allegoric deviations’. The multidisciplinary approach allows him to “borrow” methodological tools from various disciplines (linguistics, classical philology, history, archeology, art studies and theology). By getting an insider’s look on the theological disputes during the early Christian era, he unveils a theater of political fears running in the background of strict logic of theological arguments. The driving mechanism of the fear – disclosed by the author – is how nostalgic longing to visualize rituals opens a door to risks of desacralizing the significance of a vision. Therefore a wide range of prominent apologists of Christian doctrine and philosophers of all ages principally resist to the visualization of a ‘promised land’. Изследването си поставя за цел да разгледа детайлно „изначалното семантично поле“ на визуализиращия ритуален език на Изтока – започвайки от изрисувани и издялани антични фигури и статуи, преминавайки през „сакралната венчавка“ на образ и писмо в египетските йероглифи, и до-стигайки до формирането на „ритуалния език“ на икони и стенописи в ранната християнска епоха във Византия като историческо огнище на този визуален език. Представяйки историческите метаморфози на този визуализиращ ритуал като отворени асоциативни семантични редове от ключови думи (в смисъла на Фердинанд дьо Сосюр), авторът реконструира тяхната взаимообвързаност, в различни епохи, в които визуалната революция експандира и развива умело иконичната многоликост на образното мислене на Изток. Авторът развива загатнатата през 9. век идея на византийския патриарх Никефор за „първичния акт“ на визуализация посредством писане и изписване (изрисуване) като една смислова цялост. Той показва последователно как изначалната метафорична визуалност е алегорично подчинена на ритуалното почитане на иконите и следва детайлно семантичните нюанси на тази „отместена алегоричност“. Мултидисциплинарният подход му позволява да „заема“ методологични инструменти от различни дисциплини (езикознание, класическа филология, история, археология, изкуствознание и теология). Хвърляйки поглед в кухнята на теологичните диспути през ранната християнска епоха, той показва как един театър от политически страхове се разиграва зад строгата логика на теологичните аргументи; да не би носталгичният копнеж по визуализираното ритуално знание да профанира сакрално значимото и възвишеното като визия. А това е нещо, което кара видни апологети на християнската доктрина и философи от всички епохи принципно да се „отдръпват“ от визуализиране на култови актове. Digital edition http://eprints.nbu.bg/3930
11. Erscheinungsdatum: 2001
12. Verfügbare Sprache dieser Ausgabe: Deutsch
13. Ergänzender Titelzusatz: Das ursprüngliche Bedeutungsfeld von γραφειν

FAQ zu Ein Paradox des Ikonoklasmus

Hier findest du weitere ausgewählte Links.